Уроци по норми, комуникация и създаване на текстове
Какво е книжовен език?
Книжовният (стандартният) език е нормирана, кодифицирана форма на езика, използвана в официалната сфера, образованието, медиите и литературата.
Противопоставя се на диалектите, жаргона и разговорната реч по своята нормираност и задължителност.
Видове норми на книжовния език
| Норма | Отговаря на въпроса | Пример |
|---|---|---|
| Орфоепична | Как се произнася правилно? | „самолет" — ударение на 3-та сричка |
| Правописна | Как се пише правилно? | „сърдце", не „серце" |
| Граматична | Каква е правилната форма? | „Видях ученика", не „ученикът" |
| Пунктуационна | Кои знаци се поставят? | запетая пред „че" |
| Лексикална | Правилна ли е употребата? | „адресат" ≠ „адресант" |
| Стилистична | Уместна ли е думата в контекста? | жаргон в официален текст — неуместен |
Кодификация
Правописен речник на БЕ (одобрен от БАН) — официален правопис
Речник на БЕ (БАН) — значения, употреба, стилистични бележки
Граматика на съвременния БЕ — морфология и синтаксис
Какво е езикова култура?
Езиковата култура е умението да използваш езика правилно, точно и уместно в различни комуникативни ситуации.
Тя включва: познаване на нормите, умение да ги прилагаш и усет за стила и контекста.
Равнища на езикова култура
Езикова култура и идентичност
Начинът, по който говориш, е показател за образованост, принадлежност към социална група и уважение към събеседника.
Езиковата небрежност намалява ефективността на общуването.
Нарушения на езиковата култура
Какво е правоговорна (орфоепична) норма?
Правилата за произношение на звукове, думи и изречения в книжовния език.
Ударение — основни правила
Ударението в БЕ е свободно и подвижно — трябва да се знае за всяка дума поотделно.
| Дума | Правилно ударение | Честа грешка |
|---|---|---|
| самолет | само-ЛЕТ | СА-молет |
| компютър | ком-ПЮ-тър | КОМ-пютър |
| библиотека | биб-лио-ТЕ-ка | биб-ЛИ-отека |
| документ | до-ку-МЕНТ | до-КУ-мент |
| километър | ки-ло-МЕТ-ър | ки-ЛО-метър |
| езиков | е-ЗИ-ков | е-зи-КОВ |
Произношение на съгласни
Обеззвучаване в края: хляб [хлап], дъб [дъп], мраз [мрас]
Озвончаване пред звучна: сбор [збор], сдружение [здружение]
Изпадане в говора: честен [чесен] — но се пише с т!
Произношение на гласни
Редукция на „о" и „е" в неударена позиция (разговорна реч) — в книжовния изказ се избягва
Ятов преглас — е / я
В корени с историческо ят: я след твърда съгласна в ударена сричка, освен пред е/и или мека следваща сричка.
Без преглас (неподвижно е): река, вечер, дете, цена, звезда
Правило за ъ / а
Буква ъ само в ударена сричка; в неударена → а.
Слято, полуслято и разделно писане
| Случай | Правило | Пример |
|---|---|---|
| Сложни думи | слято | новогодишен, самолет |
| Прил. от 2 равноправни | полуслято | научно-технически |
| НЕ + глагол | разделно | не чета, не искам |
| НЕ + прил./същ. (ново понятие) | слято | невъзможен, несправедливост |
| НЕ + при противопоставяне | разделно | не добър, а лош |
Главни букви
Собствени имена: лични, географски, институционни, исторически
Народностни прилагателни — малка: български, немски. Притежателно от СИ: Ботевото (чие?) — с главна буква.
Непроизносими съгласни — пишат се!
Членуване на съществителни (м.р. ед.ч.)
Пълен член (-ът/-ят) → само при подлог: „Ученикът чете."
Кратък член (-а/-я) → всички останали: „Виждам ученика. Давам на ученика."
Бройна форма
При числа и колко — за м.р. неодушевени: два стола, три прозореца, пет ученика
Съгласуване на сказуемото с подлога
Степени за сравнение
Деепричастие
Субектът на деепричастието трябва да съвпада с подлога на главното изречение.
Предложни конструкции
Местоимения
Запетая — кога се поставя
Пред всяко подчинено изречение: Знаех, че ще дойде. / Работя, за да успея.
При изброяване — без запетая пред крайното „и": Купих хляб, мляко и масло.
При повторено „и": И пее, и танцува, и рисува.
При обособена част: Момчето, уплашено от шума, избяга.
При обръщение: Иване, ела тук!
При вметнато изречение: Той, струва ми се, е прав.
Тире
При диалог (всяка реплика с тире), при приложение, при изпуснат глагол.
Двоеточие
Пред пряка реч: Той каза: „Ще дойда."
Пред изброявания: Взех всичко: книги, тетрадки и химикал.
Пряка реч — схеми
Какво е казус?
Конкретна реална или измислена ситуация, изискваща анализ и вземане на решение чрез езикови средства.
Структура на решаването
1. Идентифицирай проблема: какво точно е ситуацията и каква е задачата?
2. Анализирай контекста: кой е адресатът, каква е целта, какъв стил е подходящ?
3. Предложи решение: аргументирано, структурирано, в подходящ жанр и стил
4. Провери: езикова правилност, уместност, ефективност
Комуникативната задача включва
Характеристика
Устен или писмен текст, представящ научен проблем пред аудитория — реферат, доклад, презентация.
Структура
Увод: тема, актуалност, цел на изказването
Изложение: представяне на проблема с аргументи, факти, примери
Заключение: обобщение, изводи, евентуални препоръки
Езикови особености на научния стил
Термини: точно едно значение, употреба в правилния контекст
Безличност: „Установено е, че…" вместо „Аз смятам…"
Дефиниции: ключовите понятия се въвеждат с определение
Логическа свързаност: причинно-следствени връзки, маркери за структура
Маркери за научен текст
Какво е конспект?
Кратко, структурирано резюме на научен текст, запазващо основните идеи и тяхната логическа връзка.
За разлика от преразказа — конспектът запазва структурата и терминологията на оригинала.
Стъпки при съставяне
1. Прочети целия текст → разбери общата идея
2. Раздели на смислови части → определи темата на всяка
3. Извлечи ключовите твърдения → изпусни примерите и илюстрациите
4. Запиши сбито → с номерация или схема
Видове конспект
Какво е реферат?
Писмен научен текст, в който авторът изследва тема чрез използване на различни източници и излага собствен анализ и изводи.
Структура на реферата
Заглавна страница: тема, автор, клас, учебна година
Съдържание (при по-дълъг реферат)
Увод: актуалност на темата, цел, задачи, използвани методи
Изложение: представяне на темата по части с аргументи и примери
Заключение: обобщение, изводи, личностна позиция
Библиография: използваните източници по установен формат
Езикови изисквания
Научен стил: термини, безличност, логическа свързаност. Цитиране: при пряко цитиране — кавички и препратка към източник.
Разлика реферат / конспект / есе
| Жанр | Цел | Стил |
|---|---|---|
| Конспект | резюмира чужд текст | неутрален, кратък |
| Реферат | изследва тема с източници | научен, обективен |
| Есе | изразява лична позиция | субективен, изразителен |
Какво е есе?
Кратък прозаичен текст, в който авторът изразява личностна позиция по даден проблем с аргументи, примери и изразни средства.
Структура
Увод: въвеждане на проблема + теза (личностна позиция)
Изложение: аргументи (минимум 2) + примери от живота или литературата
Заключение: потвърдена теза + по-широк смисъл
Видове аргументи
Есе и аргументативен текст
Есето е по-свободно по форма и допуска лична изразителност. Аргументативният текст е по-строг структурно.
Маркери за есе
Преговор на всички норми
| Норма | Ключово правило | Честа грешка |
|---|---|---|
| Правоговорна | ударение по речника | самолет с ударение на 1-ва |
| Правописна | ятов преглас, ъ/а, НЕ | „серце", „не-добър" (ново понятие) |
| Граматична | членуване, съгласуване | „Видях ученикът" |
| Пунктуационна | запетая пред подч. изр. | без запетая пред „че" |
| Лексикална | пароними, плеоназъм | „адресант" вм. „адресат" |
| Стилистична | уместност в контекст | жаргон в официален текст |
Преговор на текстовите жанрове